„Не е ли това един истински есенен ден? Само неподвижната
меланхолия, която обожавам – това прави от живота и природата хармонично
единство. Птиците обсъждат своите пътувания, дърветата обличат ярките
или бледи нюанси на повяхването и започват да постилат почвата, така че
човешките стъпки да не могат да нарушат покоя на земята и въздуха, като
същевременно ни дават ухание, което действа като перфектен лек за
неспокойния ни дух. Сладка есен! Моята душа е обвързана с нея и ако бях
птица щях да летя навред по земята в търсене на следващата“ – Джордж Елиът
Есен в джобовете
„Когато дойде есента, ще напълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си…!“
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си…!“
Ивет Александрова
Коментари
Публикуване на коментар